Здравейте, Нутовци! Защото съм крайно неорганизирана, пиша ви чак сега.

Срещата, която се проведе на 26ти октомври мина отлично, въпреки че не успяхме да се съберем всички. Много интересни неща за личността на Оскар Уайлд научихме от Мая (една от новите Нутчета).

Ето малко информация, намерена с помощта на бате Гугъл...

Оскар Уайлд (Oscar Wilde) е ирландски драматург, писател и поет. Един от най-успешните драматурзи на късновикторианска Англия, както и една от най-големите знаменитости на своето време, Уайлд претърпява драматичен провал и е хвърлен в затвора по обвинение за „долна непристойност“ заради хомосексуалното си поведение.

Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Завършва с отличие колежа „Тринити“ и след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическа литература и философия. Там той бързо става популярен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чийто идеал е „чистото изкуство“. В обществените си изяви Уайлд провокира светските кръгове с необичайния си маниер на обличане и с типа мъжественост, който демонстрира.

През 1881 г. излиза първият му сборник „Стихотворения“, отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде изградена посредством принципите на импресионизма в живописта, но поемите са определени от консервативната критика като “изкуствени и неискрени”.

След 1882 г. в творчеството му доминира прозаическото начало. Чете лекции в САЩ и Англия (1882-1891 г.) върху съвременното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в сп. „Женски свят“. Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета „Идеи“, роман и др.

Във викторианска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да създадат семейство. Оскар бил принуден да скрие хомосексуалността си и през 1884 г. се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове — Сирил и Вивиън.

Отпечатването на романа „Портретът на Дориан Грей“ (1890) му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните сред които:

• Колко е важно да бъдеш сериозен (1895)
• Ветрилото на лейди Уиндърмиър (1892)
• Идеалният мъж
• Жена без значение

Пише и издава също два сборника с приказки — „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които и до днес се преиздават.

Изключително популярен става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния диалог, характерен за много от произведенията му.

Коментарите върху поставените произведения („Славеят и розата”, „Рождения ден на инфантата” и „Звездното дете”) достигнаха до неочаквани изводи. Постъпката на славея (тази мила невинна гадинка) предизвика спор на тема актуален ли е идеализмът днес, има ли плътност думата любов и има ли егоизъм в действията на птичето. Защо студентът предпочита да изучава метафизиката, вместо да я изпитва?

Защото сърцето на джуджето („Рождения ден на инфантата”) се пръска и защо чак сега се е огледало? Прилича ли „Звездното дете” на арабска приказка?

Ако бяхте с нас, щяхте да разберете всички отговори.

За да не пропускате повече информация, чакам ви на следващата ни среща. Проверявайте си пощата редовно, защото ви очаква писъмце J

По план, на следващата сбирка ще обсъждаме лично творчество и чакам вашите предложения!

До неделя!